Аз добра майка ли съм?
В 21 век можеш да видиш всичко, навсякъде. Лесно можеш да се сблъскаш с различни подходи и модели на възпитание. Лесно можеш да сравниш своя собствен подход (по отношение на децата) на фона на многото различни такива и да го оцениш. Влиянието на социалните мрежи е безгранично. Можеш да видиш къде сте ти, моделът ти на възпитание, развитието на децата ти – дали вървиш с “тренда”. Също лесно можеш да сравниш уменията на децата си с уменията на техните връстници. Лесно можеш да откриеш недостатъци. Има вероятност и да се почувстваш зле. Недостатъчно добра. Недостатъчно пълноценна за децата си. Недостатъчно даваща. Недостатъчно купуваща. Недостатъчно изискваща. Лоша майка. Не е приятно да видиш как някое дете умее нещо, което твоето дете не. Започваш да търсиш грешка. В себе си. В подхода си. В детето си. Да чувстваш вина. Задушаваща вина.
Понякога социалните мрежи могат да играят ролята на един много голям розов балон. Балон, който създава различни представи за живота и го представя в една идеалистична светлина, която често е трудно достижима. Защо? Защото не е реалността. Живеем във време, в което всеки може да бъде когото си поиска. Уважавам хора, които са избрали да бъдат себе си. Защото с времето разбрах, че най-ценният подарък, който една майка може да направи на друга, е ИСКРЕНОСТТА. Истиността. Реалността. И няма да спра да говоря за това.
Пиша, във връзка със съмненията. Онези досадни съмнения, които се създават у майката във всяко едно отношение свързано с майчинството.
За това дали храни правилно децата си. Дали им отделя достатъчно време. Дали децата се занимават с достатъчни образователни игри. Дали не пропуска нещо, което може да помогне тяхното развитие.
Какво не правя като хората, че моите деца не могат да нареждат пъзели на тази възраст? Или да казват това, което казват другите деца тяхната възраст? Защо не искат да ядат тази храна, като децата, които видях в онова стори?
Понякога забравяме, че хората сме различни. И в това е най-големият ни чар. Че сме уникални, неповторими. Забравяме и факторите, които ни правят различни. Носим различни генетични данни. Имаме културни различия. Имаме различни виждания, различни амбиции. Различни представи. И това е напълно ок.
Не е нужно да бъдеш като някой, за да бъдеш успял и успешен.
Не е нужно да имаш нещо като на някой, за да бъдеш можещ и знаещ.
Не е нужно децата ти ядат елда и киноа, за да се хранят пълноценно.
Не е нужно да имат и онези играчки, за да се развиват и да научават.
Нужно е да вярваш. В майчиния си инстинкт. В амбициите си. В уникалността си. Твоята, като човек. И тази на децата ти. Като личности, които ще оставят следа след себе си.
Да вярваш, че майчинството е ТВОЕТО приключение. И то не зависи от нищо нищо друго. Защото е едно, единствено и неповторимо. Твоето, и на децата ти.
Не се съмнявай в себе си. Можеш и знаеш повече от колкото си мислиш.
НЕ СИ САМА! Справяш се страхотно.
