След един труден и изпитателен ден, единственото, за което си мисля, е колко може да бъде безгранично търпението в майчинството.
Пръснати тъпанчета от мрънкане, реване и хлипане минават, но научените уроци – те за щастие остават.
Че няма по-силно от майчините инстинкти. Довери им се.
Че колкото и да е трудно, винаги ще успееш някак си да го пребориш.
Че колкото и да си неподготвена и незнаеща, винаги ще намериш начин.
Че деца не се гледат по книги. Само колко са различни и колко индивидуалност изискват.
Че нищо никога не е на всяка цена.. освен благополучието на децата ти и спокойствието ти като майка.
Че няма по-нормално от дни, в които броиш часовете до вечерния сън. И до момента, в който просто ще си вдигнеш краката и ще блееш в една точка. Но сутрините след такива дни са красиви. И навяват само спомени за силата и търпението, което си проявила предишния ден. И което сякаш те е направило по-добър и човек и родител.
За щастие всичко това върви с безгранична доза любов. Която както личи по снимката, те кара да забравиш всичко. Всичко, освен безграничното търпение, което си проявила и благодарността. За това, че си имала възможността да изживееш всичко това.
Иначе за никой не е тайна – много са кротички и сладички.
НЕ СИ САМА! Справяш се страхотно!
