Усмивка. Заради радостта. Заради емоциите, които предстоят.
Но… Наистина ли съм бременна? Ще се справя ли? Та аз едвам се оправям с две? Ще приемат ли децата промяната? Ще се съберем ли вкъщи? А в колата? Ще се върна ли на работа някога? Ще вляза ли този път в 9-тия месец? Ще родя ли планувано вместо по спешност? Ще бъда ли добра майка? Ще се възстановя ли бързо? Ще имам ли сили? Ще се справя ли?
Ще! Ще! Щеее!
Съмненията следва да са нормални? Реших да споделя моите.
Малко напомняне да вярваме в себе си. Вярата в нас ни е помогнала да стигнем до тук, до където сме в момента. Продължаваме да вярваме.
Заради усмивката. Не само заради нашата. Заради усмивката на пътниците в количката.. и в утробата.
Ще!
Ако на моменти се съмняваш в себе си.. НЕ СИ САМА! Справяш се страхотно!
